Предложеният труд представлява учебник по фонетика на
съвременния български книжовен език. В един учебник по фонетика на
книжовния език е редно да се посочи връзката между книжовното и
диалектното произношение. Причината за това се крие в неотделимата
връзка между двете, тъй като книжовният език се усвоява в училище и чрез
медиите, а диалектните маркери остават като особеност на идиолекта на
всеки човек. Едно дете, което е израстнало в село Тихомир, Кърджалийско,
или в някое село около Трън, или Панагюрище, нерядко за цял живот не
може да се освободи от употребата на характерни за посочените райони
звукове като [ы] или средно [l]. Същото се отнася и за употребата на
редуцирани гласни от голяма част от носителите на българския език от
Източна България.
